Ценна книга, удостоверяваща правото на притежателя й (акционер) да получава част от печалбата на акционерното дружество, под формата на дивиденти; да участва в управлението на дружеството; да получи част от имуществото при ликвидацията му. Акцията притежава задължително определени реквизити - наименование на дружеството, адрес, видът на акцията, както и нейния номер, серия, дата на издаването, номинална стойност, името на акционера. Акцията на всяко акционерно дружество има еднаква номинална стойност, явява се неделима.

Събитие, което може да настъпи, но може и да не настъпи. Именно алеаторният характер на случайните събития се явява като предмет на застраховане.Това са вероятностни, стохастически събития.

Юридически термин, който означава притурка, прибавка към вече сключен договор. Произлиза от латинското annexus - „пришит". В застрахователната практика е възприето понятието „добавък", което е неправилно и пренебрегва юридическото понятие. „Добавък" също се явява като синоним на „добавка", на „прибавка", на „притурка", на „придатък" и пр., но има по-скоро говоримо значение, а не като част от сключен договор.

Риск, който не може да бъде включен в някоя от групите на застрахованата съвкупност. Той обикновено е над нормален риск и е неблагоприятен за застрахователя. А.р. невинаги получава покритие от застрахователя или, ако получи, то това става при специални условия. В личното застраховане той се установява чрез лекарски преглед и се приема като „утежнен".

Във всички финансови енциклопедии анюитетьт се определя като „обобщено понятие за всички видове застраховки на ренти и пенсии". При тях „застрахованият еднократно или периодично внася на застрахователното дружество определена парична сума, а след това добива правото в течение на няколко години или пожизнено да получава регионален доход". Исторически „анюитетьт" е годишна рента, гарантирана на манастирите, цеховете, а по-късно и на градовете и държавата. Появява се в края на средните векове в Европа и се свързва със забраната за получаване на лихва за даден в заем капитал, т.е. вместо лихвен процент за дадения в заем капитал се изплаща пожизнена рента. Самото понятие „анюитет" произхожда от средновековния латински термин „annuitas", означаващ ежегодни плащания. По-късно във Франция това понятие започва да се използва в застраховането за застраховки, по които се извършват плащания един път в годината. Обикновено анюитетът в застраховането се определя като периодично плащане, с което се погасява един „дълг" и лихвата върху него. Плащането е годишно, месечно, тримесечно и полугодишно. Пръв е извел формулата за анюитета в застраховането математикът Л.Ойлер (1748 г.). Чрез анюитета се извършват математически пресмятания при застраховките на рента.

Вид лично участие на застрахования при покриване на възникналите загуби при реализиране на риска. Б.ф., наречена още екецедентна се използва в случаите, когато има често срещани дребни щети, и за засилване на стопанската зашита на застрахованите или по съображение, че застрахованият трябва да понесе сам разноските във връзка с изплащането на щетата. Особеността на Б.ф. е, че при изплащане на застрахователното обезщетеше се задържа предварително установен процент за франшизен размер. Б.ф. се изразява чрез клаузата „свободна от първите X процента", което означава, че застрахованият участва с „X" процента при всички случаи на загуби, независимо от това дали те са по-големи или по-малки от франшизата. Застрахователното обезщетение е равно на щетата минус Б.ф. Б.ф. се установява в абсолютни числа или в процент от застрахователната сума. Тя оказва влияние върху брутопремията. При прилагане на Б.ф. тарифната ставка е по-ниска.

Посредник, който свързва две страни и по този начин им дава възможност да сключат договор. Застрахователният брокер (Insurance Broker) дава на своите клиенти (застрахованите) съвети за сключване на застраховка при дружество с най-добри условия. Б. може да сключва и застрахователни договори, но само в отделни случаи. Б. се явява като агент на застрахования, а не на застрахователя. Той не носи отговорност пред застрахователя, ако не се изключи моралната отговорност (good faith).

Вероятност, на възраст „х" за доживяване поне до възраст „х+i". Тя се отбелязва с „Рх". В литературата понякога вероятността за доживяване се нарича коефициент за доживяване.

Вероятност на дадена възраст „X" за умиране преди навършване на възрастта „х+i"; Тя се отбелязва с „qx". В.у. не е величина, която се получава на изхода на таблицата за смъртност, а по-ckopo междинна величина, която позволява за построяването на такава таблица.

Субективно отношение на дадено лице към своето противозаконно поведение (действие или бездействие) и възможните от това последствия, които нерядко се явяват като причина за нанасяне на вреди. Има два вида В. - умишлена и неумишлена. Последната може да се раздели на груба и проста. В застраховането при доказана умишлена или груба вина на застрахования, застрахователят има основание за отказване на плащане (застрахователно обезщетение
или застрахователна сума) или да намали (редуцира) размера на плащането.